Здравият домашен любимец е активен домашен любимец! Това е в сила  и за животните в напреднала възраст. Въпреки че често бива оставяна на заден план, в сравнение с други проблеми, грижата за опорно – двигателния апарат на домашните любимци е изключотелна важна. Тя спомага за осигуряването на нормален и пълноценен начин на живот. Поради тази причина е важно стопаните да са запознати с основните ортопедични проблеми при животните и някои от характерните симптоми, по които могат да ги познаят. В настоящия материал на VetFamily е изложена информация именно за тези състояния, както при младите, така и при зрелите и гериатрични пациенти. 

Тазобедрена дисплазия

Тазобедрената дисплазия е може би най-известното сред стопаните ортопедично забоялване при кучетата. По своята същност тазобедрената дисплазия може да се дефинира като отклонение от нормалното анатомично съчленяване между отделните компоненти на тазобедрената става. Образно казано представлява „хлабавост” на ставите. Тази хлабавост води до отклонение в нормалната биомеханика на ставата, което от своя страна пък води до прекомерно триене на ставните компоненти един в друг и износването им в течение на времето. Това от своя страна стартира каскадата на остеоартрита, което е необратимо състояние.

Смята се, че основна роля при развитието на дисплазията играе генетиката, поради което при развъдните породи са въведени строги мониторингови програми с цел изкореняване и излючване на засегнатите животни от развъждане и изкореняване на „лошите” гени от породата. В никакъв случай обаче не бива да се омаловажат и други фактори при развитие на състоянието, като:

  • тип и количество на хранене;
  • ниво и разпределение на физическата активност;

Тези фактори могат да забавят или респективно да влошат изявата на генетичните предразположености. Важно е да се спомене, че симптомите при това състояние варират в много широк спектър. Не е рядкост пациенти с изявени промени в ставите да не проявяват никакви симптоми и заболяването да се установява като „случайна находка” при рентгенографиране на тазобедрените стави.

Същевременно други пациенти, с по-слабо изразени рентгенографски промени в ставите, демонстрират много по-сериозни симптоми. Индивидуалната реакция на всяко отделно животно играе голяма роля в това отношение. Силно разпространено мнение е, че тазобедрената дисплазия е заболяване само на „едрите породи” (Санбернар, Средноазиатска овчарка, Кавказка овчарка, Лабрадор ретривър, Голдън ретривър, Немско овчарско куче и др). Това не е вярно! Въпреки че при горепосочените породи заболяването се среща много по-често поради типа конструкция на тялото си, практически всяка порода и куче може да страда от това забоялване, включително породи като Чихуахуа, Пинчер, Кавалер Кинг Чарлс Шпаньол и др.

    Основен момент в борбата с тазобедрена дисплазия е ранният скрининг. По своята същност той е профилактично изследване, което позволява още в педиатрична възраст да се установят ранни отклонения от нормалната структура на тазобедрените стави.    Удачна възраст за първи рентгенографски скрининг е  около 3 ½-месечна възраст и най-късно на 4-месечна възраст.

Помогнете на домашния любимец да забрави за проблемите в ставите с Arthro Plus

Често в тази възраст скринингът се комбинира и с тест на Ортолани за „хлабавост” на ставите. 

Седващата стъпка в скрининга е между 5 ½  и 6-месечна възраст. Това, че на 3 месечна възраст не е имало октлонения по никакъв начин не гарантира, че при следващата стъпка те няма да са се проявили. Възрастта за издаване на сертификат за състояние на тазобедрените стави е около 1г. при средни и малки породи и около 18 месеца при едрите породи кучета.

Симптомите на заболяването включват куцота със задни крайници, „полюшване” на задницата при походка, лесно изморяване при физическа активност и специфичнен тип тичане, при което и двата тазови крайника се изтласкват напред едновременно като „заешки подскоци”. 

Ако тазобедрената дисплазия бъде установена в ранна възраст, до около 8-9 месеца, съществуват хирургични техники, които бидейки да коригират или поне да намалят ефектите от заболяването. Сред тези хирургии са ювенилна пубисна симфизиодеза (JPS), дву- и триплетните остеотомии (DPO/TPO) на таза.

След завършване на растежа, единствената радикална хирургична мярка за корекция на тазобедрена дисплазия остава артропластиката или т. нар. „изкуствени стави”. Хирургичните методи се иползват само при изявена симптоматика. По-леките случаи могат да се поддържат и с консервативна терапия с медикаменти и хранителни добавки (хондропротектори, имуномодулатори). Всеки случай е строго индивидуален и терепевтичният подход трябва да бъде обстойно планиран от лекуващия лекар на пациента.

Важно е да се отбележи, че макар да е известна като кучешко заболяване, някои породи котки като напр. Мейн куун също могат да страдат от това състояние.

Лакътна дисплазия

Подобно на тазобедрената дисплазия и лакътната дисплазия е отклонение в нормалната структура и съчленяване на отделните компоненти на лакътните стави. И тя е обсулвена както от генетични, така и от фактори на отглеждането. Характеризира се с варираща степен на куцота на предните крайници.

Първи скрининг на лакътните стави се извършва около 4-месечна възраст. Повторно изследване следва да се извръши около 5 ½ – 6-месечна възраст. Това отново става посредством рентгенографии. И тук в ранна възраст съществуват хиругични техники за корекция (дистална остектомия на улната /DUO/, биобликвална проксимална остеотмия на улната /BOUPO/). Сертифицирането на лакътни стави се извършва в същите възрастови интервали като тазобедрените стави. И тук симптомите варират широко в изявата си. Освен хирургично, някои случаи могат да се повлияват от физотерапия, медикаментозна и терапия с хранителни добавки. Редно е засегнатите животни да не се използват за разплод, за да се спре предаването на „лоши” гени.

Заболяване на Legg-Calve-Perthes /асептична некроза на бедрената шийка/

Това състояние е типично за малките и toy породи кучета, като йоркшир териер, пинчер, чихуахуа, померан, шпиц и др.

Характерно е за млада възраст – от няколко месеца до едногодишна възраст. Симптомите включват силна куцота с един или и двата задни крайника. Често животните въобще не използват крайника, а го държат вдигнат във въздуха. При опит за изпъване на задния крайник назад изпитват силна болка, съпроводена често дори с опит за ухапване. Обикновено след проява симптомите се засилват бързо.

Заболяването се дължи на специфика в кръвоснабдяването и изхранваето на най-горната част от бедрената кост при малките породи. Поради неадекватно кръвоснабдяване настъпва „размекване” и некроза на бедрената глава, без да е замесен бактерален причинител, поради което заболяването носи и второто си име асептична некроза на бедрената глава.

Диагностицира се посредством рентгенографии. Единственият начин за терапия е хирургичен и се състои в отстрянване на деформираната костна структура. Процедурата е известна като резекция на бедрената шийка и глава – femoral head and neck ostectomy (FHNO). Процедурата е подходяща за пациенти с тегло до около 10 кг. Ако по някаква причина заболяването възникне при по-едра порода, адеквато решение е извършване имплантирането на изкуствена тазобедрена става.

Пателарна луксация /луксация на колянно капаче

Arthro Plus слага край на проблемите със ставите

Заболяването се среща както при малките така и при по-едри породи кучета, както и при котки. Най-типично е за малките и toy породи кучета. Въпреки че се води като самостоятелно заболяване само по себе си, пателарната луксация всъщност е само симптом на друг подлежащ проблем. Този подлежащ проблем може да се изразява в плиткост на браздата в бедрената кост, в която се движи колянното капаче, изместване на костния гребен на големия пищял, за който е захванато сухожилието в което е разположено колянното капаче, хлабавост на меките тъкани около колянното капаче и др.

Всеки от тези проблеми, сам или в комбинация, може да доведе до „изпадане” на колянното капаче от браздата в бедрената кост, в която нормално трябва да се движи. При това то се движи отстрани на тази бразда или се „вклинява” и въобще не се движи.

Това води да типичния симптом – куцота с повдигане на засегнатия заден крайник, изпъване на крака, последвано от нормално движение. При по-тежка изява на заболяването крайникът може продължително да е вдигнат във въздуха и да не се използва. В зависимост от тежестта си пателарната луксация се класифицира в 4 степени, като първата е най-лека, а четвъртата респективно е най-тежката.

Пателарната луксация може да бъде:

  • медиална (колянното капаче изпада „навътре” в посока към тялото);
  • латерална (изпада „навън” в посока обратна на тялото);
  • бидирекционална (движи се и в двете посоки);

Може да засяга само единия или и двата задни крайника. Може двата крайника да демонстрират различна степен на пателарна луксация. В някои случаи не води до симптоми. При други случаи симптомите може да са толкова тежки, че животните въобще не могат да използват задните си крайници.

Най-често възниква в ранна възраст, но симптомите може да се проявят и на по-късна възраст. Установява се чрез ортопедичен преглед.

След като се потвърди наличието на проблема, се извършва специализирано рентгенографско изследване наречено “Limb alignment”, при което всички дълги кости на задния крайник се заснемат в две проекции. Чрез измерване на специфични показатели се преценява кой подлежащ проблем води до луксацията и какво може да се направи, за да се коригира. Обикновено пателарната луксация може да бъде лекувана само хирургично, посредством различни хирургични методики. Те варират от леки корекции до сериозни ортопедични интервенции, в зависимост от тежестта на подлежащите промени.

Ако пателарната луксация бъде оставена нелекувана, често води до износване на хрущялната компонента на коляната става и появата на остеоартрит. Важно е да се спомене, че ако се предприема хирургия, е редно тя да се извърши максимално рано преди да се развие артрит, защото той е необратимо състояние. При вече развит артрит хирургичните намеси биха подобрили състоянието, но няма да доведат до пълно облекчаване на симптомите, като те дори ще се влошат в бъдещето заради развиващия се артрит, който е прогресивно състояние. В тези случаи задължително терапията се модулира и с подходящи хондропротектори.

Остеохондроза на раменната става

Остеохондрозата е компонент при дисплазията на лакътната става, но може да се прояви и като самостоятелно заболяване на раменната става. Обикновено е заболяване на младите кучета от едри породи до едногодишна възраст.

Характеризира се с възникване на варираща по сила куцота с преден крайник, която веднъж възникнала, рядко отшумява самостоятелно.

Представлява дефект в структурата и изхранването на хрущяла на ставната част на раменната кост, при което в този хрущял възникват пукнатини или дори отделяне на парченце от хрущяла, след което то започва да плува свободно в ставната течност, превръщайки се в т. нар. „ставна мишка”.

Диагностицира се посредтвом рентгенография, а понякога и с по-задълбочена образна диагностика като контрастна рентгенография /артрография/ или артроскопия. Корекцията се извършва хирургично.

Разкъсване на предната кръстна връзка на колянната става

Заболяването е най-типично за кучета от едри породи, но се среща и при по-дребни породи, както и при котки. Характеризира се с най-често травматично разкъсване на предната кръстна връзка на колянната става. Това е и една от най-честите травми на коляното при хората (най-често футболисти и други спортисти). Поради разлика в структурата между човешкото и животинското коляно обаче, има съществена разлика в терапевтичния подход.

Въпреки че непосредствената причина за разкъсването на тази връзка най-често е претоварване на колянна става става със същевременното ѝ усукване, много проучвания твърдят, че има подлежащи съпровождащи фактори за възникването на това състояние. Вероятно по различни причини тази връзка търпи дегеративни промени, които отслабват структурата ѝ и предразполагат към внезапното ѝ разкъсване при натоварване.

Среща се както при млади, така и при по-възрастни индивиди.

Симптомите най-често са излайване/звуци на болка след игра/тичане/натоварване и рязка силна куцота със заден крайник. В началото често животните въобще не допират крака до земята и го държат високо. Има оток на колянната става и болка при опит за разгъване/сгъване на крака. С течение на времето куцотата намалява, но остава налична дори с месеци.

Диагнозата се поставя чрез извършване на специфични проби (често е необходимо упояване за извършването им) и рентгенографии на колянната става.

Лечението е само хирургично посредством различни методики (TPLO, TTA, CCWO и др.), които следва да се обсъдят с хирурга.

Важно е да се спомене, че ако се разкъса връзката на едната колянна става, има много голям шанс в бъдеще да се разкъса и връзката на другата колянна става.

Деформации на антебрахиума (подраменните кости)

Това състояние е резултат от генетичен дефект или травма на специфични растежни зони на подраменните кости, което се среща най-често при дребни и средни породи кучета като напр. дакел, померан, ши-цу, басет, булдози, мопс и др.

Свързано е с отклонение в развитието на подраменните кости – лъчева и лакътна.

Поради дефекти в растежните си зони вместо да се формират нормално, една или и двете от тях може останат по-къси и да се извият по нефизиоличен начин, което води до неправилна форма на целия крайник.

Симптомите са ясно изразено деформиране на подраменните кости и неправилна постановка на предните крайници

Диагнозата се поставя посредством обстоен рентген на горепосочените кости. Най-често терапията е само хирургична.

Остеохондродисплазия

Остеохондродисплазията е генетично заболяване, характерно за котки от породата Шотландска клепоуха. Възникнало е поради мутация на ген, кодиращ структурата на протеини, участващи в структурата на хрущяли и кости, възникнала при селекцията на породата.

Тази мутация води до деформация на някои кости в тялото на животното и удебеляването им – най-често прешлени, подкиткови и подглезенни кости. Животните проявяват куцота и са слабо активни. Диагностицира се посредством рентген и изследване на въпросната мутация в специализирани лаборатории. Лечението е със съмнителен успех. Може хирургично да се отстранят големи костни нараствания и деформации, но генерално не може да се реши проблемът. Изписва се съпровождаща терапия с обезболяващи, която да позволи нормален стандарт на живот.

Посочената информация е ориентировъчна. Ако забележите някои от симптомите при вашия домашен любимец, заведете го при вашия ветеринарен лекар за да може той да направи обстоен преглед, нужните изследвания и да постави адекватна диагноза.